Бактериалната вагиноза е една от най-често срещаните причини за вагинит и поводи за консултация с гинеколог в амбулаторни условия. За причинител на забояването се обсъжда предимно Gardnerella vaginalis, но повечето специалисти днес са на мнение, че в етиологичен аспект участие взима по-широк набор от бактерии.

Клинично бактериалната вагиноза се представя като вагинален флуор (течение) с рядка консистенция и сивкаво-белезникав цвят, с неприятна миризма. Оплакванията се засилват след полов контакт. Белези за възпаление или болка, парене при уриниране, при полово сношение  по-рядко в сравнение с някои полово-предавани инфекции.

Нормално вагиналната флора е представена от аеробни и анаербни бакерии. Лактобацилите са аеробни микроорганизми, подържащи ниско рН на влагалищното съдържимо, потискайки развитието на анаеробната флора. В условията на бактериална вагиноза се наблюдава силно редуциране на лактобацилите за сметка на развитието на анаероби като Gardnerella vaginalis. За последната се счита, че формира своеобразен филм по повърхността на вагиналната лигвица, с помощта на който остава резистентна на действието на водородния прекис и млечна киселина, образуван от Дрьодерлайновите бактерии, но и спрямо използваните за лечение антибиотични средства. Както вече стана въпрос, в етиологията на бактерилната вагиноза се обсъждат още някои микроорганизми.


Сред тях са представителите на родове Mobiluncus, Bacteroides, Peptostreptococcus, Fusobacterium, Veillonella, Eubacterium. Други обсъждани патогени са дори Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum и Streptococcus viridans. За полимикробният характер на заболяването говорят няколко фактора.

Така например в експериментални условия колонизация с G. vaginalis не провокира бактериална вагиноза, но такава се формира при колонизация с материал от вагинален флуор. Има данни, че медикаментът използван масово в практиката – метронидазол, е неефетивен спрямо гарднерела, както и това, че третирането на колония от микроорганизма с основа не води до овобождаването на летливи амини със специфина миризма. Може би едно от най-солидните доказателства е изолираето на няколко вида ДНК при съвременни методи на генетични изследвания като PCR.

Бактериалната вагиноза не се счита за сексуално-трансмисивно заболяване. Както виждаме, става въпрос за дисбаланс в състава на обичайната микрофлора. Относно причината за настъпването му обаче, има все още неизяснени въпроси. Един от рисковите фактори е именно половият живот. Всъщност честотата на заболяването корелира с броя на половите партньори или наличието на нов такъв. При мъжа също може да се изолира G. vaginalis, макар и при липса на симптоми. Все пак бактериална вагиноза се установява и при жени, неводещи полов живот.

Сред другите рискови фактори трябва да се посочат – скорошна употреба на антибиотик, прилагането на вгинални душове, наличието на вътрематочно устройство, намалено ниво на естрогени.

За диагноситициране на бактериалната вагиноза на първо място насочващи са клиничните оплаквания, следвани от обективния статус. При прегледа се установява флуор със сивкав цвят, с рядка консистенция, покриващ влагалищната стена. Липсват белези за възпаление, а при наличието им трябва да се изключи съпровождаща инфекция.

При изследването на флуора се отчита по-високо от обичайното рН >4,5, а под микроскоп се визуализират типичните за вагинозата „ключови” клетки. Последните представлява епителни клетки, заобиколени от микроорганизми, придаващи им назъбен вид. Присъствието на лактобацили е значително редуцирано. При третиране със 10% калиева основа се установява миризма на риба поради отделянето на летливи амини.

Лечението на бактериалната вагиноза е медикаментозно, с антибиотици. Прилагат се нитроимидазоли и клиндмицин. Метронидазолът се прилага под формата на перорални таблети, песари и вагинални таблети. Клиндамицинът е достъпен под формата на филмирани таблети, капсули, както и вагинален крем.

Пероралното или локално прилжение на пробиотици два противоречиви резултати и на този етап не се препоръчва.