По дефиниция безопасният секс е полов акт, при който партньорите са предприели мерки против риска от заразяване с половопреносими инфекции. Това предполага избягване на контакт с телесните течности на партнора – вагинален, анален секрет, кръв и др. Трябва да се изтъкне обаче, че не съществуват мерки, които напълно елиминират този риск, т.е. той може да бъде драстично редуциран по един или друг начин, но никога не може да бъде изцяло избегнат.
Безопасният секс е актуална тема вече над тридесет години, от разпространението на глобалната пандемия от ХИВ/СПИН до ден днешен. От тогава насам на него се отдава централната роля във всяка програма за сексуално образование.
Основния метод за превенция от заразяване си остава – физикалният.
Макар че презервативът се е превърнал в символ на безопасния секс, последният не се изчерпва само с ползването на презервативи. За да бъде „мероприятието“ максимално ефективно, при използването на презерватив трябва да се съблюдават определени „правила“. На първо място, презервативът трябва да бъде използван през цялото време на коитуса. Свалянето или падането му, дори и за съвсем кратко, практически елиминира защитния му ефект, особено ако през това време е имало проникване.
Сексът с повече от един партньор едновременно предполага използването на отделен презерватив за всеки отделен партньор. Ако бъде използван един и същ кондом, активният партньор остава защитен, но съществува риск от предаване на инфекции между пасивните партньори.
Постепенно набира популярност и дамският еквивалент на презерватива. Също като мъжкият му аналог, той е изготвен от еластична материя. Поставя се във влагалището преди секс и осигурява висока степен на защита от половопреносими инфекции и нежелана бременност. Тези два варианта на презервативи са единствените средства, осигуряващи висока защита както срещу инфекции, така и срещу нежелана бременност. Ефективността им и по двата показателя е над 99%.
Аналният секс е особено рисков, дори между дългогодишни партньори, които са медицински тествани и нямат половопредавани инфекции. Аналната лигавица е по начало нежна и лесно ранима, което силно улеснява проникването на патогени. Също така, тя е особено богата на имунни клетки, което благоприятства най-вече заразяването с ХИВ, тъй като той поразява организма именно навлизайки в тези клетки. Дори и партньорите да нямат половопреносими инфекции, редуването на анален и вагинален секс може да доведе до попадането на чревни бактерии във влагалището или на влагалищни бактерии в ректума. Това води до развиването на вагинити или колити, които са особено неприятни и трудно лечими, тъй като тези бактерии са част от естествената микрофлора и по правило са по-неподатливи на антибиотично лечение.Попадането на чревни бактерии в пикочния канал може да причини баланит – възпаление на главичката на пениса или дори усложняване на инфекцията, при което бактериите достигат по-горните отдели на пикочополовата система, предизвиквайки простатит, епидидимит и др.
Силно препоръчително е използването на презерватив при анален секс и смяна на презерватива при редуване на аналния с вагинален секс, особено много при скорошни или случайни партньори.
Тъй като ректумът няма естествена лубрикация, каквато има влагалището, аналният секс често е твърде болезнен. Само че употребата на лубриканти, базирани на масла едновременно с латексови презервативи, е неуместна. Маслото може да разтвори и изтъни в една или друга степен латекса, което може да доведе до скъсване на презерватива.
Макар че не влизат в определението за безопасен секс, ваксинациите срещу половопреносими заболявания са един много добър метод за профилактика. Това важи най-вече относно защитата от човешкия папилома вирус, който причинява рак на маточната шийка и за вируса на хепатит В, тъй като за сега са разработени ефективни ваксини само срещу тези половопреносими заболявания. Учените трескаво работят за създаването на ваксина против ХИВ, но за съжаление усилията им засега остават безуспешни. По всичко личи, че това положение ще остане непроменено в близките години. По тази причина, ваксинирането против папилома вируса или хепатит не изключва нуждата от използване на презервативи.
Решаващо е здравната култура и сексуалното образование в едно общество да бъдат на високо ниво. Познанията за половопреносимите заболявания, рисковете, усложненията и превенцията им трябва да бъдат придобити още в училищна възраст.
