Микоплазмата са безядрени, едноклетъчни микроорганизми. Техният строеж е по-специфичен, поради което не могат да бъдат причислени в определена  група, те са междинни организми. Микоплазмата са най-малкият по размер микроорганизми и с най-проста структура от съществуващите видове.

Тези микроорганизми нямат твърда клетъчна обвивка. Цитоплазмената мембрана изпълнява защитните функции на клетката. Поради тази особеност много специалисти смятат, че микоплазмите не могат да оцелеят в околната среда, силно чувствителни са на агресивните външни фактори и паразитират само в други тела. Според други специалисти, въпреки простият им строеж, са устойчиви. Аргументират се с факта, че тези организми са намирани в почвата и дори в гейзери.
 


Микоплазмата е патогенен за човека организъм. Предизвиква заболяване на половите органи, наричано микоплазмоза. Микоплазмозата се причинява само от 4 от всичките 50 вида от този микроорганизъм. Коварството на заболяването е, че не предизвиква оплаквания. При спад на имунната система, обаче микоплазмата се активира. Това може да се случи много след заразяването, след стресов период, простудяване, при боледуване. Микоплазмата се предава  по полов път, в изключително редки случаи се пренася по битов.


Инкубационният период след заразяване е от три до пет седмици, изявява се средно след 15-20 дни. Симптомите, които могат да се изпитват, са парене и сърбеж по половите органи. Усещанията са по-осезаеми при уриниране и по време на полов контакт. Възможно е оплакванията да се появят няколко минути след полов акт. Не е изключено да има болка в областта на гениталиите.
Специфично за микоплазмозата е отделянето на секрет от половите органи. Субфебрилната температура и честите простудни заболявания са вследствие на заболяването при спаднал имунитет.

 

Микоплазмозата е опасна с това, че води до стерилитет при мъжа и при жената. Този организъм е особено опасен при бременност. Тъй като причинява вътреутребно заразяване на ембриона или плода и загуба на бременността. Ето защо изследването за микоплазма и уреаплазма влиза в рутинните антеконцепционни грижи при планиране на бременност.


Да се установи наличието на микоплазма е трудно, тъй като размерът на микроорганизмите е много микроскопичен. По-точният метод за откриването им е чрез полимеразна верижна реакция. При това изследване се прави диагностика на отделни участъци от ДНК. Основният проблем обаче идва от това, че заболяването може да протече безсимптомно. Често наличието на микоплазма се установява късно, което в последствие изисква по-сериозно и по-продължително лечение.

 


Това се налага и заради факта, че микоплазмата е високо устойчив микроорганизъм и често е неподатлив на лечение с антибиотици и сулфаниламиди. Дължи се на особения строеж на микоплазмата. Действието на пеницилиновите препарати и техните производни се основава на разрушаване на клетъчната обвивка, а микоплазмата няма такава, което прави тези лекарства неефективни. Ето защо при терапията на микоплазмозата се използват тетрациклини и макролиди. Успоредно с това лекарят може да назначи имуностимулираща терапия, да препоръча спазването на подходящ хранителен диетичен режим и дори физиотерапевтични процедури.