Гениталните брадавици са силно заразно, вирусно, половопреносимо заболяване, причинявано от човешкия папилома вирус. Съществуват голям брой различни щамове, някои от които причиняват рак на маточната шийка, други - генитални брадавици, докато инфекциите с трети могат да протичат безсимптомно.
Вирусът прониква през кожата и лигавиците, най-вече при необезопасен секс. Използването на презервативи силно понижава риска от заразяване, но не го елиминира напълно, тъй като вирусните частици могат да проникнат и през микроабразии в кожата. След като попадне в тялото, вирусът може да изпадне в латентно състояние, продължаващо от няколко месеца до десетилетия. Дори човек да не показва симптоми на инфекция, той може да предава вируса на околните и най-вече на половите си партньори.
Щамовете, причиняващи брадавици, имат силен афинитет към кожните клетки. Вирусите причиняват хиперкератоза (вроговяване) на епидермалните клетки и подуване на дермалните папили, което води до формирането на характерните брадавици. Дермалните папили са гънки на границата между двата най-горни слоя на кожата, които придават уникалните за всеки индивид пръстови отпечатъци. Обикновено, брадавиците са струпани на групи. При жените, най-често се откриват около външната и/или вътрешната страна на вагината, шийката на матката и около ануса, включително и от вътрешната му страна. При мъжете, брадавиците се разполагат най-вече около главичката на пениса. Възможно е, обаче, да се появят и по ствола му, скротума или ануса.
Възможно е, също така, да се появят и в гърлото или устата, след орален секс със заразен партньор.
Превантивните мерки включват практикуването на безопасен секс и прилагане на ваксина. Тя има профилактичен, но не и терапевтичен ефект, т.е. прилагането й е ефективно единствено преди настъпване на инфекцията. В идеалния случай, това става преди започване на половия живот. Ваксината е поливалента, т.е. тя действа срещу няколко различни щама на вируса – както срещу предизвикващите брадавици, така и срещу причиняващите рак на маточната шийка. В някои страни е разрешено прилагането й и при мъже, като все още се изучават ефективността и безопасността й при мъже.
Възможно е наличните брадавици да изчезнат от само себе си, както и да преминат в малък, месест израстък на повърхността на кожата. Тъй като няма как да се предвиди в коя насока ще поеме развитието им, най-сигурният начин за отстраняването им е активното лечение. То не елиминира вируса от тялото и риска от повторна поява на брадавиците, но освен чисто естетичните ползи има и важен профилактичен ефект – то намалява риска от заразяване на половия партньор.
В зависимост от големината и местоположението на брадавиците, както и поносимостта на пациента, се прилага една от следните алтернативи.
1. Подофилотоксин
Използват се лекарствени форми за локално приложение – гелове, кремове или мази, с различна концентрация. Прилагат се чрез намазване върху засегнатите кожни участъци по определена схема, която се повтаря циклично. Лечението обикновено е успешно, като предизвиква несериозни странични ефекти, най-вече от страна на кожата – дразнене, зачервяване, болка.
2. Имиквимод
Това е препарат за локално приложение с мощен имуностимулиращ ефект. Прилага се за лечение на кожни заболявания – брадавици, кератози, както и някои форми на рак. Причинява по-малко кожни реакции, отколкото подофилотоксин.
Подофилотоксин не бива да бъде използван по време на бременност, тъй като може да причини малформации у новороденото.
3. Нефармакологични методи
Ако поради бременност или непоносимост от страна на пациента не могат да бъдат използвани подофилотоксин или имиквимод, се преминава към един от следните нефармакологични методи – изгаряне на брадавиците с течен азот, трихлороцетна киселина, лазер или хирургичното им отстраняване.
Относително малките брадавици могат да бъдат третирани с разтвори на трихлороцетна киселина, които пациентът сам прилага. Големите брадавици изискват хирургично отстраняване. Упорито рецидивиращите брадавици могат да бъдат лекувани с помощта на лазер, което е много скъпа процедура, запазена само за най-упоритите инфекции.
